Води началото си от Августинския манастир "Сан Бернар" в Швейцария. През 17-и век монасите от манастира развъждали огромни стражеви кучета, които понякога използвали за спасяване на замръзнали в планината пътници. Още се носи легендата за санбернара Бари, който за периода 1800-1812 година е спасил от сигурна смърт 40 човека. През 1865 година породата е била утвърдена и наречена така в чест на манастира. Санбернари започнали да отглеждат и в много други страни, най-вече в Англия. Там ги кръстосвали и с кучета от други породи, по-точно с Мастиф и Нюфаундленд. Това кръстосване рязко променило първоначалната подвижност и издръжливост на манастирските кучета.

Санбернарът е изключително добро и предано куче, привързано към своя дом и собственик. Външният му вид внушава уважение. Ако имате амбиции да отглеждате Санбернар вкъщи, знайте, че кучето се нуждае от приблизително 160 квадратни метра жилищна площ, а и той като дога поглъща голямо количество храна. Можете ли винаги да я осигурите?!

ФОНДАЦИЯ ЕВРОПЕЯ

Всички права запазени.

2007-2009 All rights reserved